“Скелиг” – където мистичното и детското се срещат

От доста отдавна не бях чела книга на български, дори и в превод от друг език… както и книга за деца или пък за подрастващи. Признавам си – вкусът ми е изключително разнообразен, независимо дали става въпрос за някакъв вид изкуство като литературата или музиката, за мода или за ястия. Старая се и да не залитам в крайности.

Да, имам любими книги, към които бих се връщала отново и отново; те са много. Има и други, които не са ми допаднали толкова, както и такива, които все още не мога да надвия себе си и да прочета. Но стига приказки – да си дойдем на думата. Харесвам и книги за деца. И сега ще ви разкажа за тази.

Десетгодишният Майкъл и семейството му се нанасят в нов дом, порутена къща със стар гараж. Родителите му са притеснени и разтревожени, защото наскоро са открили, че сестричката му е била родена няколко месеца по-рано, отколкото е трябвало, и има проблем със сърцето, заради който може да умре.

Докато проучва къщата и гаража, Майкъл се натъква на странно създание, скрито сред кутиите, праха и развалините. Първоначално момчето решава, че създанието е бездомен човек, и решава да му занесе храна и да се погрижи за него. Човекът е сприхав и сопнат и настоява да му се донесе аспирин, две ястия от менюто на китайския ресторант зад ъгъла, и кафяв ейл (традиционна английска бира с характерен тъмнокафяв цвят).

За да е сигурен, че не си въобразява, че човекът съществува, Майкъл взима със себе си новата си приятелка Мина – съседско момиче от отсрещната къща. И макар че мненията им се различават, защото Майкъл ходи на училище, а Мина се обучава у дома си, те намират лесно общ език и се сближават.

Майкъл решава, че ще й се довери – все пак те прекарват известно време заедно, рисувайки и говорейки си и споделяйки компанията на другия – и я води при Скелиг. И макар и приятелите на Майкъл да му се смеят, задето прекарва толкова много време с Мина, тя и Майкъл се стараят да запазят съществуването на Скелиг в тайна.

“Скелиг” за мен беше история от нов жанр. Да, историята беше богата на елементи от истинския свят, който ни заобикаля. Но имаше и достатъчно фантастични елементи в себе си, и то без да се обясняват те до смърт. Имаше лека загадка; какво точно същество е Скелиг ние така и не научих. Но пък успях да си го представя достатъчно ясно. И мисля, че точно там се крие и чара на историята, да опишеш нещата точно толкова добре, че читателят сам да дпоълни нужното с помощта на фантазията си. :))

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s